Премини към основното съдържание

Анасон обикновен - Pimpinella anisum L.

Анасон  обикновен - Pimpinella anisum L.

аласон, резне, ликанство, разиян, резняк 

Семейство. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Разпространение. Произхожда от Средна Азия. В диво състояние расте отчасти в Египет и предна Азия и на островите Крит и Илиос. Почнали са да го култивират още от средните векове. У нас се отглежда като култивирано растение основно в Южна България (Хасковско, Свиленградско). Анасонът е топлолюбиво растение, но младите растения не са много чувствителни към ниските температури (около 0°C). В градината, анасон възпира вредители с миризмата си. Медоносно растение. 

Описание. Анасона е едногодишно тревисто растение с височина 30–70 см. Има вретенообразен корен, слабо разклонен, достигащ до 60 см в почвата. Стъблото е кръгло, право, фино набраздено, в горната част разклонено. Приосновните листа са цели, с дълги дръжки, прикрепени към стъблото чрез влагалища, закръглено бъбрековидни до яйцевидни, прости, по-дълбоко или по-плитко нарязани или назъбени, стъблените са перести с 3–5 яйцевидни назъбени дяла, с по къси дръжки, горните са с къса дръжка или приседнали, двойно до тройно перести с линейно ланцетни или клиновидни дялове. Съцветието е сложен сенник със 7–15 главни лъча, без обвивка или само с едно листче, в основата на главните лъчи на сенника. Венчелистчетата са 5, бели, несраснали, по края с реснички, имат 5 тичинки и един плодник. Плодовете са сиво-кафяви или зеленикави, 3–6 мм дълги и широки 2-3 мм, яйцевидни до продълговати, отстрани слабо сплеснати, на върха заострени, повърхността им е матова, покрита с прилепнали къси трихоми (видими при наблюдение под микроскоп), с нишковидни надлъжни ребра, неразпадлив. На върха на плодчето се намират остатъци от плодниковото стълбче. В основата си плодът има къса 4-8 мм неопадлива дръжка. Цъфти юни-юли, плодоноси през август. Има приятна характерна миризма и остър сладникав вкус. 

Използваема част. За лечебни цели се използват плодовете (Fructus Anisi) на анасона и полученото от тях етерично масло (Oleum Anisi, Aetheroleum Anisi) чрез дистилация с водни пари. При изстудяване на анасоновото маслото до 15°C то замръзва във вид на бяла кристална маса (ако на съдържа около 90% анетол, не замръзва при тази температура, а при по ниска). Плодовете се събират при восъчна зрялост (юли-август). Стъблата се окосяват преди пълното узряване на плодовете, преди да са упадали на почвата и се навързват на снопчета, а когато плодовете доузреят, се изронват и се прочистват чрез пресяване или превяване. Плодовете се доизсушават на сянка в продветриви помещения, за да се избегне загуба от етерично масло. Съхраняват се в сухи, проветриви и хладни помещения. 

Химичен състав. Плодовете съдържат 1.5–3% (в някои сортове достига до 5%) етерично масло с главна съставка анетол (80–90%). Освен анетол се съдържат и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анизова киселина. Плодовете съдържат холин, стигмастерин, тлъсто масло, белтъчни вещества, танини, захари, смола, бензоена киселина и др. Надземната част съдържа до 1.5% етерично масло, витамин C, витамин P, рутин, кверцетин, изорамнетин, кемферол. 

Действие и приложение. Плодовете на анасона имат отхрачващо, диуретично, болкоуспокояващо, апетитовъзбуждащо, температуропонижаващо действие. Етеричното масло, влизащо в състава на дрогата, дразни рецепторите в стомашната лигавица и рефлекторно увеличава бронхиалната секреция и движенията на ресничките на дихателния епител. Плодовете предизвикват краткотрайно възбуждане с последващо потискане на централната нервна система. Употребяват се при възпаление на дихателните пътища, ларингит с пресипнал глас, фарингит, бронхит, ангини, бронхиална астма. В народната медицина се използват още при нервна диспепсия, гастрити, ентероколити с болезнена колики, спазми в червата, метеоризъм (газове), запек, кризи от гръдна жаба, задух, възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест, за стимулиране па млечната секреция у кърмачките, хълцане. В древната китайска, както и традиционна индийска медицината, анасон е много популярен. Използват го и за облекчаване на зъбобол и менструални спазми. Външно, анасона може да се използва като компрес за болка в очите. Прибавен в чаша топло мляко преди лягане при безсъние. Използва се като подправка в кулинарията, перестите листа се добавя към салати и супи. Етеричното масло или изолираният от него анетол се употребяват за приготвяне на спиртни напитки (мастика). Семената може да се дъвчат и за освежаване на дъха. 

Начин на употреба. Прави се запарка, 1 чаена лъжичка счукани плодчета се запарва с 500 мл вряща вода. След 1 час запарката се прецежда, Пие се 3 пити дневно преди ядене. 

Rp. 

  • Fruct. Anisi 
  • Fruct. Foeniculi aa 20.0

D.S. По една чаена лъжичка се запарва в половин чаша вряща вода и се пие по една лъжичка през два часа (при колики, кашлица, за засилване на млечната секреция). 

Дрогата може да предизвика фотодерматит и контактен дерматит.
Невен – Calendula Officinalis

джунджуля, магдаленско цвете, ружица, дъждовно цвете, мъртвешко цвете, жълта градинска ружа, крокон, огнец, ружица, месиче 

Семейство Сложноцветни — Asteraceae (Compositae) 

Хвощ  (полски хвощ) - Equisetum arvense L.

дива хурка, зъминска хурка, зъмска хурка, конска борика, дива борика, борика, змийска хурка, надена трева, наставиче, самодивска хурка, зайча опашка, гологлавец, гръклян, конско биле, кукувичина плюнка, горчица, гъволче, нивна хурка, обикновенна прешлица, полска прешлица, свирчо биле, гърличаво биле, бабино руно 

Семейство Хвощови – Equisetaceae 

Айважива – Alkanna tinctoria L.

багрилна айважива, воловодец, паче гнездо, винче, алкана бояджuйска, лесича трева 

Семейство - Грапаволистни (Boraginaceae) 

Зареждане на продукти...