Премини към основното съдържание

Азмацук – Anthriscus cerefolium

Азмацук – Anthriscus cerefolium

балдаранолистен азмацук, селина, антрискус, кервел, див керевиз, шушан, рибена чорба 

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Разпространение. В Югоизточна Европа и западна Азия. Вирее на хладни, влажни и сенчести места в гори, храсталаци, буренливи места, край пътища, в градини до 1100 м. Рудерално растение. Особено добре вирее в полусенчестите покрайнини на нискостеблените гори, предпочита рохки почви, добре се развива на открити площи и в дълбоки саксии, защото коренищата са дълги. Среща се в цялата страна, особено в Централна Стара планина и Родопите. 

Описание. Едногодишно тревисто растение стъблото е високо 20-80 см, силно разклонено, набраздено, голо или във възлите с разперени меки власинки. Коренът е тънък, но дълбоко проникващ в почвата. Листата са 3-4 пъти пересто нарязани приличат на тези на магданоза. Простите сенници са с обвивка от заострени ресничести прицветници, сложните сенници в основата са без обвивка. Венчелистчетата са бели, голи обратно яйцевидни, на върха изрязани. Плодовете са продълговато линейни, по-дълги от 5 мм, на върха изтънени, на цвят са черно кафяви до черни. Цъфти април - юни. Когато узрее, листата на цвят стават пурпурни, бронзови. Плодоноси през юни – септември. Заради сладникавия анасоноподобен аромат и пикантен вкус често се използва в кулинарията. 

Рандеман. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. 

Използваема част. Връхните цъфтящи части и страничните облистени разклонения (Hebra Cerefolii). Събират се през май – юни в сухо и слънчево време. Суши се в проветриво помещение или сушилни при тепература до 40 градуса. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Плод от азмацук (Fructis Cerefolii), бере се преди пълното им узряване юли – август. Внимание при жътва на диви растения да не се бърка с отровния бучиниш. 

Рандеман. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. 

Химичен състав. Стръковете съдържат етерично масло (анетол, метилхавикол, b-феландрен и др.), флавони, витамин С и др. Плодовете съдържат етерично масло (около 1%), тлъсто масло (до 16%), кумарини и др. 

Действие и приложение. Противовъзпалително, общоукрепващо, кръвоспиращо. В народната медицина най често се използва при хемороиди и кожни обриви, понижава кръвното налягане, деуретично действие, при лениви черва. Когато е като чай, може да се използва за овлажняване на очите. Сокът на свежото растение се прилага като пролетен кръвочистител. Особено ценен е при увеличени жлези у лимфатични деца. 

Начин на употреба. Две супени лъжици. от билката се залива с 100 мл вряла вода, след 1 час се прецеждат.

Черница бяла – Morus alba L.

черница, бяла бубонка, бяла дудула, дуд, бял дуд, барабонка, муренка, мури, ягодница 

Семейство Черничеви – Moraceae 

Разпространение. Родина на черницата са страните от Източна Азия – Индия, Китай. Тя се отглежда на много места из страната, като техническа култура за храна на копринените буби. Черницата е дърво доста толерантно към засушаване, замърсяване и бедни почви. Расте върху добре дренирани глинести почви. 

Зареждане на продукти...