обикновена блатия, върболист, върбица, обикновена върбица, литрум, маремче, плакун, охапливо биле, лисича опашка, маясъличе
Семейство Блатиеви - Lythraceae
Разпространение. Расте по влажни места, край реки, блата и ливади из цялата страна, до 1700 м надморска височина. Може да расте на слънце или в полусянка, предпочита влажна или мокра почва и може да расте във вода. Медоносно и декоративно растение.
Описание. Многогодишно тревисто растение с изправено, 4-6 ръбесто стъбло, в горната част най-често разклонено, червеникаво-лилаво, късовлакнесто, рядко почти голо, високо до 120 см. Коренището е късо, вдървеняло, вретеновидно задебелени. Листата са ланцетни, приседнали, в основата си закръглени или сърцевидни, на върха заострени, срещуположни или в прешлени по 3–4. Цветовете с къса дръжка, розово-виолетови, розови или бели, събрани по 2-4 в пазвите на най-горните листа и образуващи класовидно или класовидно метличести съцветия. Чашелистчетата са 6, ципести, сраснали в тръбица, дълги 4–8 мм, на върха си с 4-8 зъбеца. Венчелистчетата 6, продълговато обратно яйцевидни, на върха обикновено закръглени, дълги 8–12 мм, прикрепени към ръба на чашечната тръбица. Тичинките са 12, с тъмночервени дръжки и със сиви прашници. Яйчникът горен. Плодника е съставен от 2 плодолиста. Плодът е продълговата яйцевидна кутийка, разпукваща се на върха на два дяла. Цъфти юни - август, плодоноси през юли – октомври.
Използваема част. Използват се връхните стъблени части с цветовете (Herba Salicariae) с дължина 30-40 см. Събират се по време на цъфтежа (юли – август). Сушат се на с ухо и проветриво място или в сушилня при температура, не по висока от 40°С. Съхранява се в сухи и хладни помещения без достъп на пряка слънчева светлина.
Рандеман. От 5-5,5 кг свежи връхни стъблени части се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа флавоноиди, флавоноли, дъбилни вещества, пектин, слузни вещества, етерично масло, витамин C, каротен и др.
Действие и приложение. Антибиотик, антидиарично, хипогликемично, кръвоспиращо, улеснява заздравяването на рани. Българската народна медицина се прилага предимно при маточни и белодробни кръвотечения, кръвохрачене, кървава урина, стомашно-чревни колики, диария, дизентерия, хемороиди. Външно за почистване и измиване на рани, при рани, язви, кожни заболявания (екзема, дерматит), вагинално течение, при кръвоизлив от носа, хемороиди. Дъвчат се стръкове за укрепване на слаби или кървящи венци.
Начин на употреба. Запарка от 2 супени лъжици стръкове в 500 мл вряща вода. Изпива за 2 дни.
При кръвоизлив, дизентерия и диария
- Rp.:
- Stipit. c. flor. Lythri salicariae conc. 15,-20
- D.s. За гореща инфузия с 500 мл вода. Изпива се за деня.
Да се употребява с голямо внимание при лениви черва, запек, високо кръвно съсирване и склонност към тромбози.
