бяла ела, гребеновидна ела, ела.
Семейство Борови (Pinaceae)
Разпространение. Расте в Северна и Южна Европа почити навсякъде в планините. У нас в планините, най-често по северните изложения, където има постоянна атмосферна влажност, на 1000 - 1800 метра надморска височина. Тя е сенкоиздръжлив вид. Обича влажните и дълбоки почви. Заемат най-често долните части на склонове със северно изложение в падини и дълбоки долове, където овлажнението на почвите и въздухът е относително високо. Бялата ела не понася силното замърсяване на въздуха. Декоративно растение.
Описание. Вечнозелено дърво, растящо до 65 м. Има силно развита коренова система. Коренът докато е младо дървото е конусовидна, а с нарастване на възрастта придобива цилиндрична форма. Клоните са хоризонтално разперени, на по-долната част на стъблото те отмират рано. Листата са иглести, плоски с две бели ивици от долната страна и са дълги около 2 - 3 см, врязани или затъпени на върха, гребеновидно двуредно разположени. Листата по плодните клончета стърчат нагоре. Листата се запазват по клонките около 8 - 11 години. Цветовете са еднодомни (мъжки или женски, но и двата пола могат да бъдат намерени на едно и също растение) и се опрашват от вятъра. Мъжките, които се наричат реси се разполагат в пазвата на листата и са дълги около 1см. Женските, шишарки, цилиндрична форма, с 15 см дълги и 3-5 см в диаметър. Шишарките узряват през месец Септември и се разпадат веднага. Семето е обратно конично, със светлокафяв цвят, снабдено с широко почти 3 пъти по -голямо, лилаво - жълто крило. Цъфти през пролетта, а семената узряват през есента. Цялото растение има приятна миризма.
Използваема част. Иглите, свежите клонки, незрелите шишарки (докато още имат зелен цвят). При бране не трябва да се смесва с други иглолистни дървета.
Химичен състав. Съдържа смола, в състава на която влизат етерично масло (съдържа голямо количество аскорбинова киселина, или витамин С), янтарна киселина, горчиви вещества и др.
Действие и приложение. Антимикробно, антивирусно, противовъзпалително, отхрачващо действие. Смолата е антисептик, диуретик, помага на храносмилането. Маслото от бяла ела въздейства на сърдечно-съдовата и нервната система, има болкоуспокояващо и успокоително действие, използва се при изтощени организми след боледуване. Профилактично средство срещу авитаминоза , по време на войни отварата от бяла ела била незаменим лек срещу скорбут и се е използвала като средство срещу появата му. Листата и/ или смолата се използват в народната медицина за лечение на бронхит, цистит, бяло течение, язви и газове колики. Етерично масло , което се извлича чрез дестилация с пара се използва външно за лечение на ревматични болки, невралгии, за инхалации. В народната медицина отварата от млади клони на бяла ела се дава при заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Етеричното масло от бяла ела е необходимо за синтеза на камфор – вещество с много широко приложение в медицината.
Начин на употреба. Нарязват се на ситно и със захар се сварява сироп, от който се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
