драгайка, същинско еньовче, жълто еньовче, жълт еньовец, жълта подкваса, лазаркиня, сирище, яновче, иванско цвете, росен, лепка, лазаркиня, енева рева
Семейство Брошови – Rubiaceae
Разпространение. Еньовчето е широко разпространени в умерения пояс на Европа и Азия. Расте по сухи и умерено влажни тревисти места по поляни, ливади, склонове в равнините и планините до 2000 метра надморска височина, на слънце или полусянка, не вирее в горещ климат. У нас се среща почти в цялата страна. То е основна съставна част на моминските китки, по които се гадае за кого ще се омъжи момата.
Описание. Еньовчето многогодишно тревисто растение. Коренището е хоризонтално, разклонено, във възлите с многобройни нишковидни корени. Стъблото е изправено, високо 50 до 120 cm, в основата цилиндрично, нагоре с четири светли ръба, разпръснато до гъсто мъхесто от къси къдрави власинки, рядко голо. Листата му са с линейни, приседнали, дълги 15-30 (35) мм, широки 0,5-2 мм, разположени по 8-12 на брой в прешлени по стъблото, на върха заострени, с подвит надолу ръб, по долната повърхност с гъст бал мъх, отгоре с къси власинки. Цветовете са хермафродитни (имат мъжки и женски органи) събрани са в дълги, гъсти, метличести съцветия, тясно пирамидално, жълти до бледо жълти. Венчето четириделно, с много къса тръбица, с яйцевидни, постепенно заострени дялове. Тичинките са 4, с къси прашници. Чашка липсва. Плодът е тъмнокафяво сухо орехче дълго 1.5 мм, разпада се на две бъбрековидни. Цъфти през месеците май – юли, плодоноси през август – септември. Повечето видове са медоносни. Има характерен меден аромат и леко горчив вкус.
Използваема част. Стръковете на еньовчето (връхните цъфтящи части дълги 20-25 см), брани по време на цъфтежа в сухо и слънчево време. Суши се в проветриви помещения или под навеси, окачени на рехави китки.
Химичен състав. В еньовчето се съдържат флавоноиди, танини, иридоиди, антрахинонови гликозиди, дъбилни и минерални вещества, следи от етерично масло, витамин С и др.
Действие и приложение. Спазмолитично, диуретично, противовъзпалително, болкоуспокоително и кръвоспиращо средство..Има дълга история на употреба като билково лекарство, въпреки че е малко използвани в съвременната медицина. Билката има благотворно действие върху обмяната на веществата, укрепва организма. Употребява се при възпалителни процеси на пикочните пътища, водянка, оточни състояния, заболявания на черния дроб, жълтеница, епилепсия, хистерия, отоци на ставите при ставен ревматизъм, диария, гастрит, хемороиди, менструация, болкоуспокояващо - за подагра, спазми и болки в стомаха и червата, главоболие, атеросклероза, за лечение на заболявания на щитовидната жлеза (гуша, хиперплазия, кисти и възли).. Външно за лечение на кожни оплаквания, бавно зарастващи рани, изгаряния, абцеси, натъртвания. Сок на прясното растение при рак на кожата и кожни обриви, импотентност.
Начин на употреба. Две супена лъжица от дрогата се заливат с 500 мл вряща вода и се оставят да киснат. След изстиване се прецежда, пие се 3 пъти дневно по 120гр. преди ядене.
