кактусова смокиня, индийска смокиня, питхая, бодлива круша, берберска смокиня, безгръбначен кактус, круша кактус
Семейство Кактусови - Cactaceae
Разпространение. Среща се в Централна Америка, Мексико, Средиземноморието, където расте в сухи безводни и скалисти места. Расте на слънчеви места, педпочита пясъчени и средно глинести, добре дренирани почви. Предпочита рН в интервала от 6 до 7.5. Не може да расте на сянка, може да понася засушаване. Растенията понасят значителна небрежност. Opuntia Ficus е отдавна опитомен кактус, който се среща в селскостопанските сектори в сухите и полуобезводнените части на света. В България се отглежда най-добре видът Opuntia engelmannii, който издържа до -25 градуса. Съществуват доказателства за използването на Опунция като храна от хората поне от 9000 г.
Описание. Кактусовата смокиня е вечнозелено многогодишно растение, което достига до 5 м височина. Има елипсовидни дебели стъбла, зелени до синьо-зелени, групирани (най - често по две) плоски плочки, покрити с бодли, които имат вид на заешки ушенца. Покрита е с т.нар. глохидии (glochids) многобройни малки и тънки като косъм полупрозрачни, едвам закрепени за растението и лесно чупливи бодлички, разположени на снопчета скрити в ареолите. Тя съхранява вода в месото на своите подложки, за да оцелее в сухите горещи дни на пустинята. Съдържат толкова много вода, че може да замени водата за пиене. Цветовете са подредени върху ареолата в сегменти или по краищата, последвани, хермафродитни, с форма на ваза или бъчвообразни, имат няколко жълти чашелистчета. Венчелистчетата варират от жълто до жълто-оранжеви. Цветовете имат един плодник и много тичинки. Плодовете са червени до червеникаво лилави и са покрити с глохидии (болезнено остри микро-шипове) и са пълни с малки черни ядливи семена. Плодовете са до 10 см дълъги 9 см широки, с екзотичен вкус. Цъфтят юни - август, плодоноси август- октомври.
Използваема част. Цветовете, плодовете и стъблата. Плодове се използват сурови, варени или сушени за по-късна употреба. Брането трябва да става с ръкавици и железни щипци, заради дразнещи косъмчета (глохидии). Когато растението се пипа те остават по кожата, където е трудно да се видят и да се отстранят. Фермерите в пустинните райони горят бодлите и хранят животните.
Химичен състав. Сокът от плодовете съдържа аскорбинова киселина, флавоноиди, ферулинова киселина, фенолни съединения, захари, витамин С и др.
Действие и приложение. Цветовете и стъблата имат спазмолитично, диуретично и успокояващо действие. Навремето стъблата са били обвързани около наранени крайници като средство за първа помощ. Цветовете се използват за намаляване на кървенето, при лечение на рани, ухапвания от змии, ревматизъм, ишиас, лечение на проблеми на стомашно-чревния тракт, особено при диария, колит и синдром на раздразнените черва, при лечение на уголемена простна жлеза, помага за регулиране на нивата на кръвната захар, предпазва от атеросклероза. Поради съдържанието на витамин С е познато като едно от ранните лекове за скорбут. Той е естествен антиоксидант, подпомага механизмите на кожата за защита и самовъзстановяване като стимулира образуването на HSP – протеини. Отглежда се основно заради големите, сладки плодове.
Внимание! Имат остри шипове, както и миниатюрни бодли наречени glochids, които при попадане на кожата е много трудно да се премахнат. Те могат да раздразнят кожата.
