див трендафил, див гюл, дива роза, кучешка роза, шиповник, шип, щипци
Семейство Розоцветни - Rosaceae
Разпространение. Шипката е разпространена навсякъде из нашата страна. Расте по покрайнините на горите, поляните, слоговете, край реките, по тревисти склонове, в равнините и планините до 1500 м надморска височина. Шипката не е капризна към почвата, тя расте на богати, и на бедни на хранителни вещества почви, по влажни и сухи места. По света са известни над 400 вида, а у нас се срещат около 30 от тях. Шипката е родоначалник на култивираните рози.
Описание. Обикновената шипка е листопаден храст висок до 3-4 м. Стеблата са зелено лилави, а старите са сивокафяви, покрити с твърди, остри, сърповидно извити шипове. Листата на шипката са голи, тънкоперести, с 5–7 листчета с къси дръжки, яйцевидни, назъбени по ръба като трион. Цветовете на шипката обикновено са единични бледо розови, но могат да варират и от тъмно розови до бели, с диаметър 4–6 см,. Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките — многобройни. Те са двуполови и се опрашват от пчели, мухи, бръмбари, пеперуди. Плодчета са влакнести орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яйцевиден или елиптични лъжлив плод (шипка), на цвят е червен или оранжево-червен, има кисел вкус. Шипката цъфти през май-юли и издава приятна миризма, плодовете узряват през септември-октомври.
Използваема част. Използват се плодовете, които се берат когато узреят и са още твърди. След като омекнат стават по-сладки, обаче загубват голяма част от витамините си. Изсушената билка може да се използва 1 година.
Химичен състав. Плодовете на шипката съдържат витамин, С който се натрупва в най-голямо количество при започване на узряването, след което съдържанието му бързо намалява. Шипката съдържа още каротин, витамин B2, К1 и Р, захари, пектин, лимонена и ябълчна киселина, танин, фосфор, калий, калций, магниезий и др.. В семената се съдържа тлъсто масло, богато на витамин Е.
Действие и приложение. Шипката е една от най-познатите и широко използвани билки у нас, наричат я царицата на билките. Шипките действат пикочогонно, запичащо, противовъзпалително, понижават съдържанието на холестерол. Билката регулира функционалната дейност на стомашно-чревната система, язви, гастрити и колити, пролетна умора, простудни заболявания , за засилване на защитните сили на организма след тежко боледуване, главоболие, безсъние, подобрява обмяната на веществата и стимулира дейността на костния мозък, при трескави състояния, кървене на венците, скорбут, анемии, диабет, атеросклероза, предпазва от артрит, диария и дизентерия, възпаление на черния дроб, хепатит, възпаление на бъбреците, диуретично средство при затруднено уриниране, обилни маточни кръвотечения, за укрепване на сърцето и кръвоносната система, подпомага функционирането на щитовидната жлеза. Външно шипковата отвара се употребява при за промивка на сълзящи очи, рани от изгаряния, компреси при главоболие, за жабурене при зъбобол и при кървене на венците.
Начин на употреба. Като отвара 1 супена лъжица шипки ври в 250 мл вода в продължение на 10 минути, прецежда се и се изпива наведнъж. „шипково вино“ - половин килограм шипки се заливат с 4–5 л хладка вода и се добавя 500 г захар. Съдът се държи до печката при често разклащане, трябва да има ферментационна тапа. След 10-20 дни се прецежда и се пие вместо вода.
Да не се приема при заболявания на стомаха с повишена киселинност. Поради повишаването на кръвосъсирването не следва да се приема при тромбофлебит и сърдечна недостатъчност.
