Премини към основното съдържание

Вълнест напръстник - Digitalis lanata - Ehrh.

Вълнест напръстник -  Digitalis lanata - Ehrh.

вълнат напръстник, бесниче, овча опашка, чехълче, чехлички, живеничева трева, нежитниче, напръстник

Семейство Живеничеви - Scrophulariaceae

Разпространение. Расте по варовити и глинести склонове на планини и хълмове, каменисти и сухи места, храсталаци и редки гори, до 1300 м надморска височина в цялата страна. Развива се и цъфти еднакво добре както на слънце така и в полусянка. Предпочита неутрална и основна (алкална) почва, богато наторена, суха или влажна. Отровно!

Описание. Многогодишно или двугодишно тревисто растение с право, неразклонено, червеникаво, гъстооблистено стъбло, високо 30-100 см, съвсем голи в долната част, а влакнести в горната си част. Първата година растението развива само розетка от листа, а на втората година дава стъбла. Коренището е късо, вдървесиняло, главесто. Коренът е разклонен, с многобройни коренови власинки по върховете на младите коренчета. Листата са последователни разположени в розетка и по стъблото, продълговато ланцетни до ланцетни, целокрайни или слабо вълновидни, приседнали, окосмени само по ръба, дълги 6–20 см, широки 1,5–2,5 см. Стволовите листа са копиевидни и по-малки. Някои от долните листа изсъхват по време на цъфтенето. Цветовете са на къси дръжки, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Оста на съцветието, цветните дръжки, прицветниците и чашката са вълнесто окосмени. Чашката е бяловлакнеста 5-делна, венчето е звънчевидно двуустно, горната устна е къса, долната триделна, дълго 2,5–3 см, отвън жлизесто влакнесто, жълто с виолетови жилки. Тичинките 4, прикрепени за долната част на венчето. Яйчникът е горен двугнезден. Плодът е конусовидна двугнездна кутийка, дълга 8–12 мм. Семената са многобройни, призматични, кафяви, дълги 1,1-1,8 мм, широк 0,6 мм. Цъфти през юни – август, плодоноси през август – октомври.

Използваема част. Използват се листата (Folium Digitalis lanatae; Folia Digitalis lanata), брани по време на пъпкуването и по време на цъфтежа, брането по друго време, има по-малко медицински активна вещества. Дрогата включва цели или начупени изсушени листа. Не трябва да се смесват раазличните видове Digitalis, и не трябва да се смесва с ръждивия напръстник (Digitalis ferruginea L.), чиито цветни дръжки и чашки не са окосмени или са покрити само в краищата си с реснички, а стъблото му е съвсем голо. Събрания материал веднага се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура от 40°C. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, далече от други неотровни дроги. Използва се като суровина за фармацевтичната промишленост.

Рандеман. От 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Силно отровно растение! Съдържа 0,4–1% сърдечно действуващи гликозиди (ланатозид А, В, С, D и E; дигиланиди). Под действието на ферменти чрез отцепване на глюкоза и ацетилна група те се превръщат в съответните вторични гликозиди: дигитоксин, гитоксин и дигоксин. Остановени са и още редица други сърдечно действуващи гликозиди. Наред с тях са установени дигиталисови гликозиди, които са производни на прегнана, а също и стероидни сапонини, производни на слиростана, между които тигоннн, гитонин, дигитонин и др. В листата са установени флавоноиди, производни на флавона, между които лутеолин, скутелареин, динатин и др. Съдържат се някои антрахинонови гликозиди.

Действие и приложение. Билката засилва дейността на сърдечния мускул, засилва енергията на сърдечните съкращения, забавят и нормализират сърдечния ритъм, подобряват кръвоснабдяването на органите, засилват диурезата. Използва се при лечението на сърдечни оплаквания. Има тонизиращ ефект върху болното сърце, което дава възможност на сърцето да бие по-бавно, силно и редовно, без да изисква повече кислород. Нашата народна медицина използва билката при лечение на задух, стомашни и чревни болки, те са силно диуретично и се използват с полза при лечението на воднянка, маточни кръвотечения, скрофулоза и др. Билката трябва да се използва много внимателно, терапевтичната доза е много близо до смъртоносната доза.

Внимание! Всички части на вълнестия напръстник са силно токсични. Опасно за самолечение. При продължително прилагане гликозидите се натрупват в организма и могат да доведат до отравяне. При неправилно, неконтролирано използуване, при предозиране могат да настъпят тежки отравяния. Поради това лечението с дигиталисови препарати трябва да става само под строг лекарски контрол! Симптоми при предозиране: гадене, повръщане, забавен пулс, зрителни нарушения, анорексия и загуба на съзнание, загуба на апетит, затруднено дишане, замаяност, диария, нарушения на сърдечния ритъм, главоболие, дезориентация, шум в ушите, депресия, умора, мускулна слабост. При предозиране се провокира повръщане, дава се активен въглен (медицински въглен) и се търси незабавно лекарска помощ.

Балканска чубрица - Satureja montana L.

овчарска чубрица, овча чубрица, пой, меродия, планинска чубрица, дива чубрица 

Семейство Устноцветни (Lamiaceae (Labiatae)) 

Иглика  Primula veris L. (Primula officinalis (L.) Hill)

аглика, жълта иглика, лечебна иглика, медицинска иглика, егличе, христово цвете, ключанка, кукувичо цвете, самодивско цвете, петопръстница 

Семейство Игликови Primulaceae 

Разпространение. Игликата се среща в почти в цяла Европа и Средиземноморието. Расте из храсталаци, гори, поляни из цяла българия до 2500 м надморска височина. 

Арония - Aronia melanocarpa

Семейство Розоцветни (Rosaceae) 

Разпространение. Родината на храстите от семейство Арония е Северна Америка. В България се отглежда като култивирано растение. Най-подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви, може да расте в полу-сянка (светлина гори) или никаква сянка. Предпочита суха или влажна почва. Добре се развива в предпланинските области с надморска височина 1000-1200. 

Зареждане на продукти...