Премини към основното съдържание

Жълта мъртва коприва - Lamium galeobdolon L.

Жълта мъртва коприва - Lamium galeobdolon  L.

жълт архангел, мъртва коприва, пчелно смукало, глистна коприва и чародейна билка 

Семейство Устноцветни - Lamiaceae или Labiatae 

Разпространение. Жълтата мъртва коприва расте край пътища и огради, може да расте в пълна сянка (дълбока гориста местност) полусянка или никаква сянка. Предпочита влажни места и добре дренирана почва, но може да расте добре в различни видове почви от пясъчния до тежка глина и от киселина до алкална, понасят и засушаване. 

Описание. Многогодишно тревисто растение достига до 30-50 см височина. Стеблата са квадратни, листата са разположени кръстообразно, с малка дръжка, набраздени, яйцевидни до сърцевидни, на върха заострени, по края назъбени, зелени понякога изпъстрени със сребристо-бели петна. Горните листа са по-малки. Чашката е с тръбна-форма на камбанка, с 5 жилки и 5 копиевидни зъбчета. Цветовете са хермафродитни (имат мъжки и женски органи) и се опрашват от пчелите, дребни, жълти, разположени в прешлени в пазвите на горните листа, растат по двойки на клъстери, 4 тичинки разположени под горната устна, има малко неприятна миризма. Цъфти през пролетта. 

Използваема част. Използуват се листата и цветовете на жълтата мъртва коприва, събрани по време на цъфтежа. Сушат се под навес или в добре проветрено помещение. 

Химичен състав. Съдържа сапонини, алкалоиди, танини (в листата - 1.1%), водоразтворими съединения на силиций и др. 

Действие и приложение. Жълтата мъртва коприва има спазмолитично, стягащо, диуретично, отхрачващо, кръвоспиращо действие. В народната медицина се използва като диуретично и противовъзпалително средство, при остър и хроничен цистит, уретрит и гломерулонефрит, пиелонефрит, болезнено уриниране, рак на простатата, незадържане на урина при възрастни пациенти (парализа на пикочния мехур), гинекологични възпаления, коремни и менструални оплаквания, ексудативен перикардит, при скрофула и кожни обриви, акне, безсъние. Външно при язви и разширени вени. 

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от билката се залива с 200 мл вряла вода, оставя се да кисне 10 минути и се прецежда. Пият се 2-3 чаши на ден, преди ядене.

Ранилист - Betonica officinalis L. (Stachys officinalis - (L.)Trevis.)

Бетоника, лечебен ранилист, рани-лист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър 

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) 

Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места и из ливади по сечища до 2000 метра надморска височина. Може да расте в на слънце или на полусянка (светли гори). Расте добре при различни почвени типове, предпочита влажна почва, добре дренирана. 

Кръглолистна урока - Bupleurum rotundifolium L

Семейство Сенникоцветни – Apiaceae 

Разпространение. Кръглолистна урока е разпространена в Централна и Южна Европа и Централна Азия. Предполага се че родината му е Близкия изток. У нас се среща се рядко в цялата страна докъм 1000 м надморска височина, из сухи каменливи и тревисти места, край пътища и синури като бурен. Обича слънце, варовита и глинеста почва. 

Артишок - Cynara scolymus L.

ангинари 

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae) 

Разпространение. Среща се в Средиземноморския регион в своята дива форма, в южната част на Европа и част от Централна Азия. Много ценен в древния Рим. Отглежда се като зеленчуково и лечебно растение в Южна и Западна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение. 

Зареждане на продукти...