Премини към основното съдържание

Жълта водна роза, бърдуче - Nuphar lutea

Жълта водна роза, бърдуче - Nuphar lutea

водна тиква, водно лале, жълт воден трендафил, жълто бърдуче 

Семейство Водни рози (Русалкови) – Nymphaeaceae 

Разпространение. Среща се в Европа, Югозападна и Централна Азия, Кавказ, Сибир. Обитава бавнотечащи води, блата, езера, долните течения и разливите на реки. В България се среща по Черноморско крайбрежие (Шабленско езеро, долното течение и устието на реките Камчия и Велека, местн. Вельов вир), Североизточна България (защитена местност „Калимок – Бръшлен“), Дунавска равнина (природен парк „Персина“, канали при гр. Белене и с. Орсоя), Тракийска низина (разливите на река Марица); до 200 метра надморска височина. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. 

Описание. Многогодишно водно растение с пълзящи дебели месести коренища. Коренището отвън е зелено или сиво-кафяво с черни зъби, а отвътре белезникаво с гладък порест лом. Притежава слаба характерна миризма и горчив вкус. Стъбло не се развива. Листата са два вида – плаващи по повърхността на водата, с кожеста, кръгла, дълбоко изрязана в основата, петура, и изцяло потопени, с тънка прозрачна петура. Цветовете единични, на дълги дръжки, показващи се над повърхността на водата на 4-5 cm. Венчелистчетата лопатовидни, многобройни, 3–4 пъти по-къси от чашелистчетата, жълти. Плодът е гладък, ягодовидна кутийка, сочен, зелен с гъбеста тъкан. Семената са многобройни, елипсовидни, гладки, заобиколни от въздушни мехурчета. Цъфти през юни-август, плодоноси през юли-октомври. 

Използваема част. Използват се коренища. Събират се в края на лятото и есента. Билката е поставена под специален режим на опазване и ползване. 

Химичен състав. Съдържа алкалоида нуфаридин, нуфамин, стероли, танини, много нишесте, фенолкарбоксилни киселини, витамин C, каротен и др. 

Действие и приложение. Болкоуспокояващо действие, потиска функциите на централната нервна система. Пресен корен се използва като болкоуспокояващо, стягащо и омекотяващо средство. Чай, направен от корените се използва при лечение на дизентерия, диария и т.н. А лапа направен от корените се използва в лечението на отоци, циреи, тумори, възпаление на кожата. В народната медицина се използва за гастрит, ревматизъм, маточно кървене, главоболие, импотентност. Цветовете и листа се прилага за рани; листа се нанасят върху засегнатите места. А отвара от коренища в малки дози, се консумирани при белодробна туберкулоза, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. 

Всички части на растението, особено коренища са отровни, така че нейната вътрешна употреба се допуска само по лекарско предписание и под лекарско наблюдение.

Кръглолистна урока - Bupleurum rotundifolium L

Семейство Сенникоцветни – Apiaceae 

Разпространение. Кръглолистна урока е разпространена в Централна и Южна Европа и Централна Азия. Предполага се че родината му е Близкия изток. У нас се среща се рядко в цялата страна докъм 1000 м надморска височина, из сухи каменливи и тревисти места, край пътища и синури като бурен. Обича слънце, варовита и глинеста почва. 

Целина - Apium graveolens L.

Кервиз, коренец 

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Разпространение. Целината расте по влажни и мочурливи места канавки, покрай реки и морето в България. Отглежда се като зеленчуково растение. Може да расте в полусянка, предпочита влажна почва. Макар и не толкова активно лекарствено като дива целина, култивираните форми на целина също имат същите лечебни свойства. 

Див джоджен - Mentha pulegium - L.

бласкун, блатна мента, див джоджун, блостун, кеклик, лехусничава трева, полски джоджен 

Семейство Устоцветни - Lamiaceae (Labiatae) 

Разпространение. Расте по влажните и мочурливи места, край потоци, реките и влажните ливади до 1000 метра надморска височина. Може да расте на слънце или на полусянка. 

Зареждане на продукти...