Разпространение. Още в древни времена са намерени доказателства, че европейски народи са отглеждали орех. Намерени са остатъци от орех в Италия още от бронзовата епоха 1000 години преди Христа. За родина на ореха се приема Близкият изток Разпространен е на Балканите, в югоизточна и централна Азия до Хималаите и в югозападен Китай. У нас се отглежда в цялата страна като културно дърво. Среща се и подивяло, на чакълести и каменливи места.
Описание. Ореха е Силно разклонено дърво, високо до 30 м, широко повече от метър. Листата са едри, голи, сложни текоперести, с дълги дръжки, яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са дребни, зелени и събрани в увиснали ресовидни съцветия, разположени върху едногодишни леторасли. Женските цветове са единични или събрани по няколко в групи 2 до 4, разположени по върховете на най-младите клонки и отдалеч изобщо не се виждат. От тях след като се опрашат от мъжките цветове, се раждат плодовете на ореха. Цъфти април—май. Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и с дървениста вътрешна, разделена на 2–4 гнезда, в които се намира семето, което е с с неправилно накъдрена повърхност. Ореха живее над 400 години.
Използваема част. За лечебни цели се използуват листата на ореха брани юни-юли, черупките и зелената обвивка на плодовете.
Химичен състав. Листата съдържат галотанини, флавоноиди, фенолни киселини, етерично масло и др. В зелената плодна обвивка се съдържа до аскорбннова киселина, танини и др. Ядките съдържат желязо, мед, кобалт, цинк, витамини Е и В, фолиева киселина, омега-3-мастните киселини. 100 г ядки са достатъчни на човек за да си осигури денонощната дажба от мазнини.
Действие и приложение. Противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система, противогъбично, понижава артериалното налягане и кръвната захар. Употребява се при стомашни чревни болки, диария, при заболявания на щитовидната жлеза, диабет, хемороиди, кървене, нередовна менструация и др. Външно листата се използват при рахит, за промивки при бяло течение у жените, за компреси при рани, кожни обриви, лишеи, екземи, възпаления на кожата, циреи, хемороиди. Малките зелени орехчета се препоръчват против склероза.
Начин на употреба. Запарка от орехови листа. 1 супена лъжица сухи и дребно нарязани листа се заливат с 250 мл вряща вода, запарката се изпива за 1 ден.
Външно за промивки и компреси се приготвя отвара от 3–5 супени лъжици сухи листа ситно нарязани листа, които се варят 15 мин в 500 мл вода.
Във водата за баня на малки деца се прибавят десетина пресни листа за едно къпане, против рахит.
Гуша: Взима се 1 супена лъжица преградките, които разделят ядката на ореха, добавя се 500 мл вряла вода, увива се с кърпа и престоява, докато изстине. Да се съхранява в хладилник. Взема се 1 супена лъжица 1 път на ден половин час преди хранене през втората половина на деня.
При захарен диабет 40 г натрошен стени на орехи се заливат с 500 мл вряла вода, след това врат на слаб огън 1 час. Отварата се пие 3 пъти на ден по 15 мл. преди хранене
