гергьовденче, изтравниче, вероника, венедик, разгонка, превара, ероника, лечебно великденче, лекарско великденче, лекарствено великденче
Семейство. Живеничеви - Scrophulariaceae
Разпространение. Расте из гори, храсталаци, тревисти места, пустеещи земи, пасища в цялата страна до 2000 метра надморска височина. Може да расте на слънце или в полусянка, предпочита суха или влажна почва.
Описание. Многогодишно влакнесто тревисто растение с пълзящи, вкореняващи се стъбла, космати и изправени върхове и цветоносни клонки, високо до 30 см. Листата срещуположни, с къси дръжки, елиптични или продълговато обратно яйцевидни, ситно назъбени, с клиновидна основа, прости власинки, дълги 1,5–5,0 см, широки 1–2 см. Цветовете са събрани във връхни гроздове, излизат от пазвите на стъблените листа, покрити са с жлезисти власинки, дълги 3–10 см, изправени. Цветните дръжки са по къси от чашката дълги 1–3 мм, прицветниците са ланцетни, целокрайни, дълги 3–5 мм. Венчето е 4-делно, светлосиньо с розов оттенък, в основата с къса тръбица, 6–8 мм в диаметър, по дълго от чашката. Тичинките са 2, яйчникът е горен. Плодът е 2-гназдна кутийка, покрита с жлезисти власинки, с многобройни семена. Цъфти през май-юли, плодоноси през юни-септември.
Използваема част. Използува се облистените стръкове на билката (Herba Veronicae), събрана в началото и по време на цъфтежа (юни-юли). Отрязва се цялата надземна част на растението (не трябва да се скубе). След като се почисти се суши на сянка в проветриви помещения или в сушилни при температура до 45°C. Да не се смесва с многобройните други видове от род великденче. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 4,5 - 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа етерично масло, иридоидни гликозиди, дъбилни и горчиви вещества, сапонини, манитол, фенолкарбоксилни киселини, захари, витамин С, каротен, смолисти вещества, минерални соли и други съединения.
Действие и приложение. Апетитовъзбуждащо, противовъзпалително, антисептично, диуретично и противокашлично действие. Прилага се при лечението на заболявания на дихателната система (бронхит, трахеобронхит, бронхиална астма и др.), кръвоизливи, кожни заболявания и лечение на рани. Ползва се още като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, при затруднено уриниране, бъбречни и чернодробно-жлъчни заболявания, задух, високо кръвно налягане, при умствена умора, подагра, невроза предизвикана от психическо пренатоварване и др. Външно за компреси при изгаряния, рани, циреи.
Начин на употреба. Една супена лъжица билка ситно нарязана се накисва с 500 мл. вряща вода и престоява около 30 минути. Прецежда се и се пие три пъти дневно, преди ядене.
Външна употреба: приготвя се настойка в отношение 1 част дрога на 10 части маслинено масло.
Да се внимава за алергични реакции при нейната употреба, съпроводени с хипотония и сърцебиене. Несъвместимо е приложението на великденчето с дяволската уста, с момината сълза, с пелина и с полския хвощ. Симптоми при отравяне: Гадене повръщане, колики, алергични реакции, мек пулс, хипотония, аритмична сърдечна дейност. Да се взима само след консултация с лекар особено при употреба на противосъсирващи средства.
