Премини към основното съдържание

Западна туя - Thuja occidentalis L.

Западна туя - Thuja occidentalis L.

божо дърво, туя, мазия 

Семейство Кипарисови (Cupressaceae) Разпространение. Западната туя произхожда от атлантическата част на Северна Америка. У нас се отглежда като декоративно растение. Расте по влажни или мокри почви в мочурливи места в равнините, на глинесто-песъчлива почва, обича полу-сянка или слънце, издържа на студ. 

Описание. Еднодомно дърво вечнозелено дърво, някои сортове достига до 15 метра, короната е гъста, конусовидна. Кората е гладка, сивокафява или червеникава при младите дървета, после напукваща се на дълги ленти. Клонките са плоско облистени, покрити отгоре до долу с люповидни дребни листа, яйцевидно заоблени, тъмно зелени, подредени в четри реда. Цветовете са еднополови, еднодомни (мъжки или женски), но и двата пола могат да бъдат намерени на едно и също растение. Мъжките шишарки са дребни , яйцевидни, с 4-6 люспести тичинки. Женските са с 6-8 люспи, от които 2 плодоносещи. Семената са плоски, по ръба с крилце. Цъфти април – май, плодоноси септември – октомври. 

Използваема част. Младите клонки заедно с листата, брани по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. 

Химичен състав. Етерично масло (състои се от туйон, пинипикрин и др.), смолисти вещества, танини, витамин C 

Действие и приложение. Западната туя притежава потогонно, противоглистно, противовъзпалително, антисептично, диоретично, кръвоспиращо действие. В Северна Америка индианците са го използвали като лекарство за лечение на треска, кашлица, главоболие, подуване на ръцете и ревматични проблеми . Растението може да се използва за предизвикване на менструация, затова не трябва да се използва от бременни жени. В народната медицина се използва при водянка, проблеми с уринирането, бронхит и други респираторни проблеми, настинки, главоболие, глисти, трипер, възпаление на половите жлези, остър цистит и нощно напикаване, хроничен простатит и рак на простатата и рак на матката. Тинктурата от листата се използва при лечение на брадавици, хемороиди, рани от залежаване и гъбични инфекции, ревматизъм, ишиас, лумбаго. Листата се използват в парна баня за лечение на ревматизъм и артрит. Пресен сок от растението се използва за компреси при херпес зостер, обриви и др. 

Начин на употреба. Една супена лъжица от билката се запарва с 200 мл вряла вода. Пие се по 70 мл 3 пъти на ден преди ядене (само по лекарско предписание).

Западна туя е отровна и трябва да се приема само по указание и надзора на квалифициран лекар, не трябва да се използва от бременни жени. Токсичността се дължи предимно на туйона, ако се приемат в големи дози предизвиква гадене, силно дразнене на стомаха, повръщане, метеоризъм, безсъзнание, възможна астма, припадъци, гърчове, увреждане на черния дроб и бъбреците и смърт.

Шипка  (Rosa canina)

див трендафил, див гюл, дива роза, кучешка роза, шиповник, шип, щипци 

Семейство Розоцветни - Rosaceae 

Акация, жълта - Laburnum anagyroides Medic.

жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд, лесичина, зановец 

Семейство: Бобови - Fabaceae (Leguminosae) Разпространение. Обитава Централна и Южна Европа. У нас се отглежда като декоративно растение. Среща се по сухите и слънчеви места. Добре дренирани почва богата на хранителни вещества, но понася и засушаване. Медоносно растение. 

Целина - Apium graveolens L.

Кервиз, коренец 

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Разпространение. Целината расте по влажни и мочурливи места канавки, покрай реки и морето в България. Отглежда се като зеленчуково растение. Може да расте в полусянка, предпочита влажна почва. Макар и не толкова активно лекарствено като дива целина, култивираните форми на целина също имат същите лечебни свойства. 

Зареждане на продукти...